автор: katbalu

Кой броди страшно нощем вън...
Кой се прокрадва в мъглата?!
Длан костелива! После- звън!
И,... дупка от метла в луната...

Дали от облак пада гръм
или е кикот на старица?
Пред костеливия и пръст
и Арнолд даже е мекица!

И, няма полза от тамян!
Кръст, полумесец, Шива, Буда..
не е останал божи храм,
да не е мела като луда...

Метлата и- за сто метли!
Къщурката и - зла совалка!;)
В усмивката и - зъб блести...
Зловеща е, макар и малка...

Реши ли, ще те навести!
Не пускай щори и завеси!
В сънят ти ще се появи
и страховете ти ще беси...

Докато не останеш сам...
Тогава тя ще те докосне...
Навярно ще почувстваш срам,
че мъртъв няма да те просне...

А, ако подадеш ръка,
и седнеш с нея на метлата
ще те превърне в Аладин
получил всичко на земята.