автор: petinka

Разчерупчени мисли,
а в сърцето - прибой!
Все нанякъде
рибите плуват.

Аз съм там -
и сама, и сред свои
чакам моя Нептун -
куража на "екс" да изпие!

В кафеникав нюанс
е тревожният зов,
дънно влачи Страха Самотата.
Кораб бавно минава, а аз
вместо Обич постилам косата -

да полегне в покоя на сини вълни,
да отдъхне след дългото плаване.
А щом бурята вън отшуми,
да се слеем
в общо обичане!