Сини цветя и сини прозорци.
Синьо лято като синьо детство.
Синьо слънце на синьо небе.
Някога всичко е било в слънчево синьо.
Обичам синьото си минало. Дори и лошия син сън, който ме преследваше с години.Там падах от покрива на синя жилищна сграда върху синя поляна. Кой знае какво означаваше...
Сега няма време дори за сънуване, камо ли в синьо. И някак в крак с липсата му започвам да се обличам все по-често в бяло и черно, преобладаващо черно. Колкото да не заприличам съвсем на фона, който е огледален образ на сивото ежедневие. И колкото по-забързано, толкова по-сиво. Задушаващо.
И само вечер в леглото (ако се случи да легна) затварям очи и викам на ум с всичка сила на синьото - да се върне. Този вик е пълен с мечтите ми. Сини мечти и сини копнежи. Сини като очите на мъж, с когото някога се обичахме...