автор: elsion

понякога светлото ми аз се полюлява леко
на милиметри под вълните
с тюркоазени сияния по пръстите
и песъчинки в косите

мидите тук отглеждат нежно
късчета огледални заливи
и връщат тишина

не ме карай да изплувам,
не още
виж
заседналия в плитчините
циферблат на времето
с водорасли-стрелки
и натрошени на ситно минути

остави ме да се разливам бавно
а клетките ми да се пълнят със сол
да фотосинтезирам небето
във всички нюанси на синьото
като причудлива морска жрица
със сапфирена кожа
на цвете

остави ме да измислям бъдното
грамче по грамче да наедрява в дланите ми
да се раждат хиляди утринни вселени
натопени в топло мляко и препечени до златисто,
с намачкани от щастие сатени
със взривен в цветното пух
с преобърнати чашки и чинийки
по дантеленото на изгрева

остави ме да извайвам с пръсти идното
това, което никога няма да бъде
но расте тук, на милиметри под водата
където и само където
под яйчените черупки на пяната

съм спряла да дишам
напълно
и заедно с мен
е спряло
(дори рачето,
дори Ти
дори...)
всичко