автор: iam

Заключени в черупката от чувства,
минаваме през всеки следващ ден.
Понякога се молим да намерим,
ключът на таз врата, държаща ни в капан.
Да можем да отключим и да пуснем
в безкрая чувствата да полетят,
да може някак си да ни олекне
и таз тревога ниe да победим.
Разбираме, че глупаво е ниe да се тревожим
за всеки миг от нашият живот,
но чувствата напират в душата,
превръщат в хаос мисълта,
и карат всяка клетка да вибрира
изпълнена с емоция и тъжна красота.
Разбираме, че сме безсилни пред съдбата,
че твърде дребни сме да променим света,
но сладката надежда и мечтите
неспирно пълнят нашата душа!
И пак мечтаем ниe, че добротата
ще победи най-злото в света
и ще успеем ниe да променим съдбата
от някой отредена за света!
И знаеш ли, все нявга ще успеем
ключът да вземем ниe за таз врата,
тогава душите ни освободени
ще полетят в порой от доброта.
И пътят ни житейски ще е щедър
към нас с безкрайна доброта,
и всяка приказка мечтана
ще сбъднем с обич в свят огрян от светлина!
Най-важното е ние да не загубим
човещината и надеждата за утрешният ден,
тогава вярвай, ние ще успеем
с любов да сбъднем нашите мечти!...