автор: iam

Да знаеш двама братя в небесата има ,
те носят на света ни своята красота,
даряват на живота ни усмивка ,
с лъчи от течно злато обливат ни деня.
Единствено безмълвието е достойно,
за тази красота що ражда се пред нас,
станете вече и се насладете
на слънчева милувка,що отредена е за нас.
Да изгревът е брата първи,
с любов отварящ на слънцето врата,
за да събуди за живот света.
И да дари любов и красота на всеки,
да стопли сънени души,
да ни дари надежда светла
на всички нас за бъдещите дни.
Минават часове и търпеливо чака
в небето братът втори своя час,
завеси златни с краски тъй красиви
приготвя той за слънчевия дом.
И ето, че денят минава, настъпва чаканият час,
в който брата втори да покаже
неземната си красота на всички нас.
Да залезът това е - тъй прекрасен,
прикриващ той със злато слънчевият дом,
даряващ ни с небесна тишина,
за да направи място в небесата ,
за сребърния път на тяхната сестра.
И знаем всички,
няма красота тъй кристално чиста,
тъй недостъпна за човешката ръка
даряваща живота ни с радост,
и преклонение пред тез природни чудеса.
Да изгревът и залезът зареждат ни с магия,
изпълват с вяра нашата душа,
че има и ще има в този свят небесен
една безмълвна красота ,която спира ни дъха…