автор: iam

Безкрайно търсим, но какво ли,
едва ли ще узнае нявга нашата душа!
Задаваме въпросите и тръпнем
дано открием отговор сега.
Едва ли някой на земята ще открие
най-правилният отговор-Защо?
Защо сме тук?Защо тъгуваме,
защо обичаме и вечно търсим
частицата съдба-създадена за нас?
Да можехме ние някак да узнаем
какво очаква се от нас.
Защо ли точно ние
получили сме шанс
да бъдем в този свят?
Безкрайно много са въпросите
за битието ни на таз земя,
но нивга няма да научим
-Какво ли точно трябва
аз да сътворя?
Защото тъй устроен е живота,
да търсиш, да очакваш,
и да бъдеш изненадан ти
от туй което ще откриеш
очакващо те в бъдещите дни!
Зарадвай се на слънчевият лъч
обгърнал твоя ден със светлината.
Дари усмивката си на света!
Стопли и ти деня на хората до теб
с искрена любов и сбъднати мечти,
поспри и поеми ти красотата,
на добротата в идващите дни!
Задай в душата си въпросът следващ,
и пак тръгни изпълнен с чистота
по пътищата на съдбата
да търсиш отговори ти…