Ти си стара котка, навън се препичаш,
с белите ти лапки хич не ти се тича.
Слънцето те гали нежно по гърбина.
Ти пък тихо мъркаш и му се прозинаш.
Мен ми се играе, нещо не ме свърта,
с пръстче те докосвам, дали не обърках...
Знам ще ме подгониш, сал едно не зная...
/миши дупки няма в тази пуста стая/