автор: milcho

Конската каруца всеки божи ден дръмяска по изровения асфалт пред блока. С нея върви отзад едно куче. Конят е красив с един червен пискюл на челото, има и капаци над
очите за да не се разсейва. Юздата му, със железен прът между зъбите е в ръцете на слаб, брадясал циганин с рехав потник, който подвиква нещо. Кучетата – пред блока лаят бясно коня, докато преминава през нашата територия. Конското куче е подвило опашка, зъби се, но се държи близо до каруцата, гледа да не изостава много, много. На каруцата има още двама по-млади цигани. Скачат пред кофите за боклук и отпадъци и товарят квото падне. Желязо, стари пружини, дървени изхвърлени мебели, кашони, хартия и какво ли не…
Циганина седи в каруцата, държи юздите и чака да натоварят. Конят с червения пискюл стои, преглъща от време на време слюнка и се навежда да отскубне някой стрък тревичка. Най-накрая циганина плясва с камшика и каруцата отминава.

Този път обаче е по-различно: у нас във ваканция е Сами, внук ми от Люксембург. Тази година ще е втори клас въпреки, че е на 7 години. Рано почват там училище още на 4 години и предучилищна. Конят с червения пискюл пак се задава.
-Виж Сами, виж кон! Нали е красив! А?
-Като рисуваш вече кон ще му слагаш и един червен пискюл на челото - допълва жена ми.
-Аааааа…зяпва Сами, откъсва поглед от люлките и прехласнат следи с поглед коня и каруцата. Той наистина много хубаво рисува и даже знае кой е Паскин!
-Тия хора трябва да са много богати! – заключава той.
Ние прихваме. Смеем се дълго и ни е весело. И тъжно.
-Разбира се са много богати, казвам – много повече от ония в Люксембург, които само през уикенда в лъскави конски ремаркета с мерцедесите си изкарват конете за да ги яздят по ливадите край Мозел.

КИ

С. 2011-07-21, 22:05 ЕЕТ.