автор: secret_rose

Изписа ме с въглен черен,
кара кара черен, в очите.
Пустиня зарови в мене.
Семахане ми. Обител.

С арганово масло помаза
сърцето ми на Хурия.
По уда си ме наказа
от вечността да отпия.

И плаках, и го наричах...
А той ми закле тюрбана
яваш, яваш да се стича
по устните му - мерджани.

Белеят ли ми нозете
под гривните му - окови...
Белязал ме е. Сърцето.
С дервишовото си Слово...