Мъртъв ден като тази
отдавна не беше се раждал.
Никой няма - да ме тормози,
нито пък - да се заяжда.
Стоя си в килията-стая
и се топя в часовете.
Е, ще си пийна накрая
като пчелица от цвете.
А по ъглите хихика
смехът на децата пораснали.
Няма на кой да извикам,
или да гушна ласкаво.
Дори котаракът намръщен
след някаква котка се спусна.
По-трудна от пълната къща
е тази - напълно пустата.