автор: khanas

(речитатив)
Помните ли вие,
синове и дъщери,
внуци и правнуци,
своите бащи и дядовци,
чиито кости още тлеят по вехтите бойни полета?
Помните ли хиляда деветстотин и шестнайста?
Македония...
Каймакчалан...
Помните ли атаката на мъртвите българи?...

Прах, мирисът на страх,
и огън, и смърт
люлеят света.
Тук нашата войска
не бои се от друг,
а само от Бог!
До крак всички мъже ще измрат,
но няма да се предадат.

Верни на един завет
няма да спрат
пред никой враг.
Смело води ги напред
нашия свещен
български флаг.
До крак всички мъже ще измрат,
но няма да се предадат.

И умират хиляди от нас,
гробът ни е на Каймакчалан,
ще си спомниш ли ти някога
мъртвите българи?
Ето, гине дядо ти със нас,
твоя ли е неговата кръв,
ще си спомниш ли ти някога
мъртвите българи?

Как, как да го спрем,
нашият враг
идва насам.
Той крачи към върха,
сочи с ръка
мойта земя.
До крак всички мъже ще измрем,
но няма да се предадем.

И умират хиляди от нас,
гробът ни е на Каймакчалан,
ще си спомниш ли ти някога
мъртвите българи?
Ето, гине дядо ти със нас,
твоя ли е неговата кръв,
ще си спомниш ли ти някога
мъртвите българи?

„На нож!",
свири търбата „На нож!",
но вече лежим във пръстта.

А последният ни офицер,
сам останал е в окопа той,
вдига сабя, за да води в бой
мъртвите българи.
Нямаш право да се отречеш
от България и дълг рожден,
гордо знамето ще понесеш:
„Мъртви, в атака с мен!"

(речитатив)
Удряйте, момчета,
България изправена, настръхнала
гледа вашите дела!
За мене не се грижете,
оставете ме да умра щастлив...
Пазете България!...