Не ме уби, но дълго ме убива....
Нали съм котка- паднах, оцелях!
Забрави ли, ловецо че съм дива
и надали към теб изпитвам страх?
Повярва ли, че питомна съм вече?
Че, вече съм над спалнята трофей?!
Че, кожата ми, твоя е човече?
Маншет,... якичка,... нещо да те грей?
Не ме уби макар, че ме захвърли
от пропастта с надежда да умра!
Но, оцелях! И нощ ще чакам! Тъмно...
Зеленоока съм! И, точна съм в целта!