автор: galileo

За тези които думат лошо и се пукат ядно
и не знаят, че Земята се върти,
не разбират и не знаят нищичко за думите
(птички що летят от ухото до ухо,
от сърцето до сърце),
и да тичат тридесет години след поета
който си върви полека,
даже не ги знае,
затова не може и не иска да ги подценява,
и да тичат без да си поемат дъх,
без да спират…
А поетът може да поседне,
та да съзерцава,
да погледа надалече и наблизо,
и очите му да се наситят
(може и да се намокрят)
с нещо дето само той го вижда.

…И да тичат много бързо,
да си вземат даже кръвен допинг,
никаква надежда няма да го зърнат
в далечината синя
даже като точка, като малка точица…
Изостават с три, че и с пет
обиколки на земята по екватора
във посока запад – изток.
И да тръгнат на обратната страна
ще се спъват, и ще падат,
драскайки безсилно с нокти по екватора…
Земното топчило се върти
не където знаят, затова не искат то да се върти…
А поетът, (който всъщност е хамалин)
най-спокойно става
и изтупва сламките от панталона си,
без да знае нищичко за тях
и казва:
“Eppur’ si muove!... Eppur’ si muove!”

15.VІІ.2011
Людмил Попов