автор: desert_inrose

Не ме гледай, момче. Не, недей да гадаеш
за мен и за моите скрити копнежи.
Нямам власт да разцъфтя обещание
и няма как да го даря беззаветно.

Златокосо момче, не ме гледай.
И не, не съм ти загадка. Просто ме има.
Но този поглед онемя всепредметно –
не го търси в мимики мними.

Не ме гледай, момче. Не наливай масло върху въглени.
Пази го, търси огньове надеждни, изтлявай ги.
Не ме гледай. От пясъчни ветрове са посърнали,
не разхвърляй в косите ми още вятър...

Не ме гледай, момче. Не, недей.
Не знаеш. Разбирам. И не разбираш
как само с един въглен тлеещ
сам един ще разпали камина.