автор: heel

Когато Аделина се мяташе от седмия етаж, бившето й гадже Стилиян се натискаше с новата си приятелка в един луксозен мезонет в квартал Лозенец. Стилиян никога не бе гледал много сериозно на връзката си с Аделина, за него Аделина бе просто поредното „парче”, ставащо за чукане.
На него и през ум не му бе минавало, че е възможно тя да посегне на живота си. След като научи за случилото се, той въздъхна тежко, изпсува и се насили да изтрие от главата си спомените за „шашавата глупачка”.
Когато разбра, че дъщеря му се е метнала от седмия етаж, бащата на Аделина – инженер, работещ в чужбина – получи инфаркт. Той от години имаше проблеми със сърцето и все гледаше да не се вълнува много – много, но сега нямаше как да не се развълнува – ставаше въпрос за единственото му дете, дете, което обичаше с цялата си душа и сърце и което бе отгледал сам. Повечето от присъствалите на погребението му близки и роднини открито укоряваха Аделина. „Тя го умори” – мърмореха злобно те.
Когато Аделина помете телевизионните кабели, пенсионерката Пенка изврещя разочаровано, защото на екрана на телевизора й се появиха снежинки, и то точно на най-интересното – когато Хуанита приемаше да се омъжи за Хосе – Лоренцо. Пенсионерката изскочи на балкона, видя откачените кабели и се провикна: „Какво хвърлихте бе, идиоти”, после се надвеси над парапета и разбра, че се е случило нещо много интересно, по-интересно дори от сериала.
Когато Аделина проби тентата на кафенето и се стовари на една дървена маса, неколцината клиенти скочиха на крака и нададоха уплашени викове. Един от тях до края на живота си щеше да сънува кошмари, свързани с разкривената гримаса и облещените очи на младата жена.
Когато Аделина изхърка и притихна, едно петгодишно момиченце попита ужасената си майка: „Вече не я боли, нали мамо?” Майката вдигна детето си от земята и хукна да бяга, където й видят очите.
Когато Аделина отново помръдна, за изненада на гледащата сеир тълпа, местният пияница пресуши чашата си с водка и се приближи. Стисна Аделина внимателно за ръката, подложи мръсното си сако под главата й и започна да реди нежни, утешителни думи.
Когато Аделина бе подготвена за операция, един млад хирург осъзна, че е изправен пред изключително трудна, почти невъзможна задача – от парче смачкано месо и натрошени кости да направи човек. Но хирургът даде всичко от себе си и успя, Аделина прескочи трапа.
Когато разбра, че младият хирург е влюбен до уши в нея, Аделина се изненада, но душата й засия – тя също го харесваше. Двамата дори се целунаха веднъж, по устата.
Когато научи за смъртта на баща си, Аделина прие цялата вина върху себе си, нямаше как да не я приеме. Една нощ, след половинчасови мъки, тя успя да прехвърли немощното си, оковано в гипсове тяло на инвалидна количка и се качи с асансьора на седмия етаж на болницата. Там, зад един зейнал прозорец, я чакаше вечността.