автор: rainy

всяка сутрин тя го поставяше
точно там където стоеше от десетилетия
обхванал изтънената й кост
нищо че не го поглеждаше никога

не само защото за никъде не бързаше
вече не помнеше защо й беше нужен
не помнеше нищо
помнеше само паметта за спомени
които я правеха жива
когато бързаше бързаше бързаше
вече не помнеше защо

всяка вечер тя го оставяше
върху бележка с последното си желание
да не забрави и него
не ме реанимирайте повече