Повръщането забави
остаряването ми.
Какво повръщане беше.
Повърнах дори стомашните
си сокове.
Но съм доволен.
Млад съм като русалка,
която се налива
с изцелителна
въскисела супа.
Тя няма морска болест.
Плува, пие супа
и вълните я клатушкат.
Но все някога ще повърне.
Когато залезът я сръчка
с едни такива
кисело-сладки лъчи,
малко като кръв,
много като супа от коприва,
тогава тя ще повърне.
Ще стане млада.
Ще заиграе билот с делфините.
А ние ще бъдем като нея.
Ще бъдем млади когато
погледнем към залеза.
Залезите ни подмладяват.
Вечно млади ще се целуваме
кисело под последните лъчи
на всеки залез.