"Аз, Паисия йеромонах..."
Зная - ще се родиш.
И ще ми носиш кръста.
Делото – да го продължиш.
След сто годин. Насъщното.
Ще презреш и ти болка
и в душа съсипни.
На ползу роду
сърце ще дариш.
Ще си с братя следовници –
някой Христо, Матей...
Земя си кръстом ще бродиш.
Ще сторваш полиелей
на словото на светци
и лъвската храбрина
на предците. Ще тачиш орли
и техните прости гнезда.
На политика чужбинска
с разум ще връщаш.
Ще мразиш насилника.
Времето ще обръщаш...
От битието е видно
и тука записвам:
Апостоли – все ще ги има!
Ведно с Истината!
из „Синева”, 1997 г.