Имах връзка тъй прекрасна,
ефирно нежна, пълна с красота.
Любовта ми беше морско лятна,
и тръгна си, когато я докосна есента.
Беше приказка, сред морските вълни,
и вятъра попитах, вятъра със мъдрите криле,
целувал ли е толкова красиви устни,
докосвал ли е толкова прекрасни рамене.
Вместо него проговори пясъкът,
прегърнал тялото ми с пясъчните си ръце.
- "Господар съм аз на залива,
приятел съм със царя на морето,
говоря със звездите и небето.
Познавам и отдавна хората,
но с Вас усетих, как изригва любовта."
Тази нощ сънувах пак момичето,
сънувах пясъка, морето и брега.
Сънувах пак мечтите си,
сънувах красотата, сънувах младостта.
Решил, че твърде дълго си сънувам,
тихо ми прошепва вятъра.
-"Остаряваш май на този кръстопът,
отдавна и снегът в косите ти посипах.
Вървя тъй дълго през Живота своя път,
докато аз в небето с облаците скитах."
Събудих се, и истината аз разбрах,
защо тъй често във съня си осъзнах,
мъжът,... превръщам във момчето,
момчето влюбено в момичетата и морето.