автор: _katerina_

Горещ юлски ден е. Слънцето жарко препича, а въздухът тежи нажежен.
Румяна лежи почти неподвижно в болничната стая.
В стаята има три легла.На другите две са седнали жени на средна възраст.Видимо в добро общо състояние и оживено си говорят-за морето,как децата са отишли на почивка,какви буркани са направили с компот.Смеят се.
А на нея дори не й се слуша.Има тежко онкологично заболяване и то вече е в напреднал стадий.Лекарства,системи,лъчетерапия,какво ли не опита,но нищо не помогна.Не,не й е до смях,а днес има рожден ден.Близките й дойдоха,донесоха й много цветя и подаръци.Почерпиха дежурния екип с бонбони.
След като си отидоха ,тя ме повика-
-Сестра,искам да ми махнеш абоката.Искам да си отида у дома.
-Не,не бива-казвам.Ето сега ще ти включа системата.Само чрез него мога да ти помагам.
-Не ,не искам повече.Ако ти не го извадиш,аз ще го махна.Искам да си отида у дома.
Аз решавам,че трябва да си свърша работата и включвам поредната система и банка с медикаменти.
След около половин час,друга пациентка от същата стая ме повика.
-Сестра,ела моля те веднага.Румяна си извади абоката.
Аз й поставих нов абокат и отново включих инфузията.
След още петнайстина минути Румяна отново извади абоката.
-Аз ти казах да го махнеш-казва ми тя.-Искам да си отида у дома.
Реших да изчакам да говоря с нейни близки ,когато отново дойдат да я посетят и я оставих да си почива.
До края на дежурството ми не се появи нейн близък.
На следващият ден поемам нощно дежурство и нейн близък ме посреща усмихнат до ушите-
-Румяна вече слуша,не си вади абоката.
Замислих се-кое е правилното решение?Кой е правилният избор?
Дали да си изпълним задълженията,за да ни е чиста съвестта или да уважим желанието на умиращия?
На кое се радваше толкова нейния близък?На това,че се удължават страданията и агонията й или си чистеше съвестта?
Много често съзнанието ни е ангажирано с гоненето на всякакви други цели,но не и човещина.
Дали настина помагаме или само се заблуждаваме...