автор: transparencia

Дали да запаля една цигара? Май напоследък много пуша? Ама какво съм се замислила, в един от онези философски текстове пишеше, че трябва да правим това което ни се иска в този момент. На мен точно сега ми се пуши цигара. Казват че трябва да си я изпушиш и да бъдеш в пълно съзнание. Без никаква вина, дори и капчица. ОК! Отварям кутията. То без това е останала само една. Щом ще пуша то поне да е с кеф!

Излизам на терасата на хладина. Ей, то било голям кеф да си доставяш малки удоволствия и да не мислиш за последствията. И за какво ги спазвах тези диети толкова време? И тези ограничения на тютюн, захар,месо,алкохол? Ама, аз май пак се замислям много. Давай на пряко през просото, и хич да не ти пука.
Дай му газ на този стар автомобил, нека усети и той жегата. Да заръмжи мотора - свирепо, жестоко, безпощадно. Нека се разтресе всичко в старата каросерия, прахта от сенниците да се сипе по волана. Скоростния лост да трепери в ръката ми, а аз все по силно да го стискам. Тялото ми се разтриса така върло като че ли всеки момент ще изпадна в транс. Гърдите ми се клатушкат нагоре, надолу, правят сложни пируети. Долната ми устна трепери и едвам сдържам смеха си който нахлува като кихавица в съзнанието ми. Ама че трасе! Брей че големи буци! Със сигурност разбих нещо. Мотора ръмжи някак си странно. Ама и той май е полудял. Като че ли не си знае силите, а се ежи като младо петле. Ама му е хубаво! Съска със зъби, пане се, плюе, пуфти ама не се дава. Знаех си че няма да ме изостави ей така, на средата на полето. Като че ли напук прави! Всичко около мен е изпопадало по земята, стари снимки изскочиха от жабката и се посипаха по пода. Презрамката на потника ми вече се е свлякла до лакът. Настъпвам газта по сигурна от всякога. Ей това е то! Радиото вече не се чува. Ха, ха, ха! Отказа се да свири това диво парче. Дори не виждам къде отивам, всичко наоколо е кълбета прахоляк и сухи пръчки. Съвсем губя контрол над волана. Ще го изпусна! Не мога повече да го удържам, но стискам със все сила. Седалката е мокра, а треперещите ми крака са се слепнали със старата кожа. Търкането става непоносимо. Трябва да спра иначе ще се самозапаля. Студени вълни обливат слабините ми! О не ! Инстинктивно притварям очи, а зъбите ми се забиват в старият кожен волан. Кракът ми се е вкаменил и инстинктивно натиска газта. Нека бъде твоята огнена воля. Вече дори не чувам мотора! Огънят нахлува в мен и ме изпепелява за секунди.
Тези граничещи със вечността секунди, за които така копнеех. Пепелта от цигарата се е посипала до краката ми. Дори не успях да усетя вкусът и.