автор: katbalu

Морето- самотен ловец на съдби
Пак жадно към суша погледна
и мрежа заплете, брега залови
и тихо в таляна приседна.

На всеки раздаде. Сълзите изпи.
Търкулна ги- бисерче в пазва…
В седфена нежност смеха потопи
и приказки дълго разказва…

До поясче близна малка пета.
Целуна по устни блондинка.
С брюнетка танцува – уви я с вълна,
на малко рибарче намигна…

Посрещна челото на весел гмуркач
и с него към дъното тръгна.
Прочете в сърцето му-нямаше страх!
Хареса го! После го върна!

В таляните свои ловеше съдби
там всеки по нещо му каза.
От толква казване взе да боли
и тежко в сърцето му стана...

Заплака. В окото – вълна след вълна...
Човешки животи видяло...
От облаци пи след вкуса на солта
солени пустини прозряло...

А, някога там, преди много лета
над жаркия пясък в Сахара,
със мрежи от пяна ловец на солта
улавяше притчата стара...