Оранжева загадъчност, разлята във небето.
Божествено и цветно е във мен,
другото оставила съм в битието.
Вълшебен залез- началото на края.
Онемяла тихост, святост в прегръдката на Рая.
А утре е толкова далечно като ехо.
Цяла вечност разделя ме от него.
И в оранжево сега кръвта ми галопира.
Времето тече. Не бърза, но не спира.
Съзерцание, покой, нирвана.
Оранжев залез и нищо друго в мене не остана.