* * *
Почакай! "Джуд" ли ме нарече, повтори!
Случайно ли ме връщаш в годините назад,
към песните на Битълс от миналите дни
и нощите, облъхнати от есенния хлад?
Прегърнати, стояхме на хълма край града -
замислени, заслушани в една балада.
Далеч зад хоризонта се простираше светът,
животът бе пред нас и ние бяхме млади.
Обичахме се всеотдайно. Нощи, дни,
душите ни изгаряха в любовен огън.
Преминахме през болки и вини,
във битки със неволи и несгоди.
Сега отново сме на хълма край града.
В ушите ни звучи пак вечната балада.
"Хей, Джуд!" Нали така прекрасен е светът,
защото пак съм млад и ти си също млада!