 |  Дали защото са минали само малко години
или са минали много, до смърт непонятни
откакто будувах в начинаеща колебливост,
но днес от дълбоко изплува тръпчивост – онази...
Лик забравен насочи трескави пак стрелички-карфици;
затичах, а мъртъв гъгъл за лъка не намирах, ни скривалище.
Както никога, изживях безуют на бодливост – нетипичен
за същия поглед и мисъл и цел – пожелах да ме нямаше.
Публикувано от aurora на 14.07.2011 @ 16:46:16
| Рейтинг за текстСредна оценка: 0
Оценки: 0Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Недовършено" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Недовършено
от ATOM на 14.07.2011 @ 20:43:21
(Профил | Изпрати бележка) | единственото ми неизменно желание
а неизпълнимо |
Re: Недовършено
от desert_inrose на 14.07.2011 @ 21:30:52
(Профил | Изпрати бележка) | ами, понеже е твое желание, няма как да стане наистина :)
всеки един аспект от осъществяването му обаче щеше да ми свърши работа днес, било и невидимата мантия на Хари Потър - не че това пък щеше да е възможно... |
]
]
Re: Недовършено
от desert_inrose на 15.07.2011 @ 10:16:26
(Профил | Изпрати бележка) | сигурно
но би било временно
недовършените неща ни преследват и рано или късно не съумяваме да им убегнем |
]
Re: Недовършено
от ATOM на 10.08.2011 @ 14:08:00
(Профил | Изпрати бележка) | Веселин Ханчев
"За да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори,
ти всяка вещ и образ покрай тебе
открий отново и пресътвори.
Пресътвори ги ти като лозата,
затворила пространствата в зърна,
като дървото в плод, като пчелата,
създала мед от пръст и светлина;
като жената стенеща, в която
по-траен образ дири любовта,
като земята връщаща богато
и облаци, и птици, и листа.
О, трябва всяка вещ да се изстрада,
повторно всяка вещ да се роди
и всеки образ, който в теб попада,
да свети с блясък непознат преди,
и мислите да правят в тебе рани,
мъчително и дълго да тежат
и всяка мисъл в тебе да остане
като зарастнал белег в твойта плът.
Как иначе това, което вземаш,
стократно оплодено ще дадеш
в горещи багри, в щик или поема,
в космичен полет и в чугунна пещ?
Как то ще стане дирене сурово
и кратък залез, и другарска реч,
и падане, и ставане отново,
и тръгване отново надалеч,
и ласка по косата и засада,
и хоризонти с мамещи звезди?
О, трябва този свят да се изстрада,
повторно трябва в теб да се роди
и всяка вещ и образ покрай тебе
сърцето твое да пресътвори,
за да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори." |
]
Re: Недовършено
от desert_inrose на 10.08.2011 @ 15:22:33
(Профил | Изпрати бележка) | мхм...
осъществяването
благодаря |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 1
Вчера: 0
Общо: 14144
Онлайн са:
Анонимни: 479
ХуЛитери: 6
Всичко: 485
Онлайн сега:
