Знам, че в самотните
мигове
ще докосваш следите
от моята нежност,
ще се питаш коя съм,
къде съм
и няма да намираш
отговор
за ефирния зов
на сърцето си!
Знам, че прекрасна,
ярка комета
взриви
очите, ръцете ти -
всичко във тебе,
изпепели съня на морето
и грациозно изчезна -
отнесе те!
Знам, ти остана
в огромната, празна,
самотна чакалня
от камък -
камък до камък, във камък -
ти остана...във мрака...
светещ отломък
от мрамор...