автор: timon

Пътувам отново,
и крясъци - спират и спъват ми крачките.
Защо да съм нечия сигурна стръв -
по малките камъни познавам
отдавна изстинали знаци.
Кога ще успея да срина плътта ...,
да мога да литна душата си?
Не искам решения от самота
и болка,
която ме прави по-много значеща!
Преродена и после откърмена от смъртта,
дали ще съм в ятото,
скрито в зависима сянка на слънцето?
Не искам да бъда все малка...така,
не искам да знача от някой,
свиващ душата си!
p.s: ...но пейката си има две лица!