автор: iskraveselinova

Той никога не каза”Не”,
Но не обичаше жената.
Тя падаше на колене
И биеше с чело земята
Забравила си гордостта,
Забравила,че има сила.
Тя падаше на колене.
Косата- като тъмна свила
Във недостъпните нозе…

Но той не трепваше за миг,
Челото тежко, мисли свъсени
И нейният пресечен вик,
Когато въздуха разкъсваше
До него не достигна,не.
Тя плачеше на колене…

Сега я няма, тя е там,
Далеч от погледа му леден.
Угасна тъжният й плам-
Обречен,жалък,непотребен.

И този мъж с очи от мрак
Напразно търси днес жената.
И лази в привечерен зрак
И бие чело във земята.
Сега е той на колене,
Но твърде късно…твърде късно.
И моли през сълзи поне
Духът й тъжен да възкръсне.