автор: voda

На Ивайло Терзийски

Не търся думи – те сами се нижат,
когато сричам светлия ти стих.
Със мисъл цялата Земя изминах,
за да те стигна
в този ден щастлив.

Две майчини очи за теб догарят –
отвъд плета, където си роден.
А ти кръстосваш и до днес Земята,
на рамо метнал
трудния си ден.

А стиховете ти – магия бяла,
пожари палят –
от сърце в сърце...

Празнувай днес!
Че Твоят Ден изгрява
и бърза
топлина да ти даде.