автор: casper

Душата се стича
през очите ми
по пътеки –копнежи,
нарисувани с мечти ...
Сенки разхождат сърцето,
а то мълчаливо тупти.

Отпивам от любовния вкус –
мираж в отвъдното
и с вдлъбнати звуци запълвам
усмихнатата тишина.

Разсичам несбъднати пътища
задавени от вик
на танцуваща тъга.
Напукани устни напивам
с надежда,
играя на тъмно
с разпиляна светлина.

Със събрани отломки
от чувства изгубени
продължавам да гоня
Съдбата-скитница
в ничия земя.

...

Е, но в живота не е така –
а само от време на време
една илюзия за краткосрочна,
но ценна ... „с а м о т а”.