автор: zinka

Така ли ми се струва, или не,
денят е станал с дупето нагоре.
И всичко му върви на терсене,
и среща само нелюбезни хора.

Кафето му превря от сутринта,
торбичката му с млякото се спука,
а вестникът му, дето го чета,
че идат, сочи, врели дни и скука.

Звъня ти – няма връзка. Ех, че ден...
Лаптопът ми заби, не идва нета...,
Да се отчая – ще влоша съвсем,
нарочената за деня несрета.

Ще взема да го стегна – вдигай нос –
яви се повод – ново стихче мътя –
от паметта ми кратка падна кос –
че бяла котка ми пресече пътя!
...

Неделен поздрав! Нека ви е Ден
на всички вас, прекрасни трубадури!
И днес – вода, вода... и чай зелен –
против високите температури!