Разкажи ми играта! Поисках те
в поднебесното жадно мълчание...
Разнебитен от конски копита
този хълм ще ни бъде венчание...
За разпятия време не стига -
дълги сенки напомнят проклятие.
Съвест няма. Не съм те издигал
до любов... нито търся приятел.
Разкажи ми играта! Свидетели
ще ни бъдат клонаци измъчени -
ветровете са бродници слепи...
няма място... и няма мечтание...
Дълга глътка нега и преследване
на невидимо зрънце отнемане.
Разкажи ми играта - ще дръзна
след това да те върна при него.