Раздялата срути мечтите,
разпъна на кръст хоризонтите.
Замлъкнаха тъжни и птиците,
скрили надеждата в клоните.
Уморено отива си Слънцето,
наметнало жълтите спомени.
Безразличен долита и вятъра,
разголващ пак пясъчни истини.
Миражните мамещи спомени,
изгарят сърцето ми, с лунна тъга.
Любовта, във несбъднати залези
търся, целувам те, и плача във съня...