Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | "налей две халби от каквото пиеш и в галоп"
Вечерната прохлада спусна глас
край огъня, морето и камата ти. Начена приказка една, за нас,
за самодивите и за земята им.
Свали червения си пояс днес
и я послушай, мъдра е, и тиха...
и по листата в стария ни лес
я запиши с очи, сърце и стихове.
По пясъчния бряг на този свят, обвита в дивните мъгли на мрака, с корона истинска, от старо злато и две зеници, винаги разплакани... живеела девойка с име Шах, с ресници, нежни като бриз печален, с кармени устни. А в душата - прах, от тежките окови изначални, притегнали девичите ръце, забити по скалата на палата, където мъничкото и сърце пленил бил Княза чер на тъмнината. Посрещала зората всеки ден и чудните лъчи като милувка лекували ранената и тлен, а залеза приспивал я с целувка. И щом затваряла очи в нощта морето я обвивало с вълнички и я понасяло над пустошта като незрима, малка, волна птичка. Тогава литвала към своя дом, където нейните сестри красиви живеели в света на гномите, на елфите и самодивите - невидима една гора, непроходима за човешка съпка. И там, от малка брезова кора отпивала едничка глътка живителен, прохладен ел и се завръщала в света на Княза, където тегнели тъга и жмел, ненавист, и лъжа, омраза. Събирала сълзите си в една, дарена от морето раковина и после се превръщала в жена, а чистите сълзи - в пенливо вино. Разпускала коси и в рокля бяла от нежните мъгли на планината до тъмния си Княз до здрач седяла с ръце, окървавени от камата му. Приемала безгласно всяка жертва и всеки вой на черната му същност. И пеела... последната си клетва, в която е забравила завръщане.
От най - незнайни царства по света пристигали крале да я спасяват. Дори и от вълшебната гора един прекрасен принц я навестявал и молил да взриви света и лош и да я отведе в дома им чуден където пак в богатство и разкош да си царуват без измами лунни. А тя седяла, все така сама и окована в своето местенце и тихо се усмихвала: "Нима... не виждат как от звяр в едно момченце макар и бавно, се превръща той... нима не я дочуват... любовта ми... "
Но само земноморския порой и вярвал. И оставал с нея... само.
И минали безкрайни векове. Отишли си земята и морето. Отишли си онези викове които и раздирали небето. Завинаги отишъл си света с оковите и нищетата. А на брега... тъй мъничка следа показва пътя им, към светлината.
Защото в нейното охлузено сърце за принцовете място няма. Защото истински са само две ръце познали болка, нищета, измама. Защото който мрака е познал единствен той ще види избавление, и който е в страдание живял, единствен той достига просветление.
Защо тъгуваш...
Не била момиче.
Не е била в окови на земята.
Сърцето ако истински обича
в недрата му се ражда Шах от святост.
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 7
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Ширин Шах" | Вход | 12 коментара (32 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Ширин Шах от zaltia на 07.07.2011 @ 20:55:41 (Профил | Изпрати бележка) | Вплетени по невероятен начин тъга, любов, и красота...много красота!
Като приказен букет.....е приказката!
Благодаря ти secret! |
Re: Ширин Шах от mariq-desislava на 07.07.2011 @ 21:42:43 (Профил | Изпрати бележка) | Дано розите разцъфнат върху Твоя Кръст.{} |
Re: Ширин Шах от darkterminal на 07.07.2011 @ 23:55:05 (Профил | Изпрати бележка) | Когато гарвана от тъмнината
Погълнал и последната ти дума
Погледне през очите ти луната
И гракне в тъмното почти безумно
Погребва отгласи в сърцето стари
На жертвеника всесъжение направил
Самия себе си до тлен обгарящ
Оброка даден в миналото си запазил
П.П. Налей и на мене една кана от същото, че като знам моя Пегас - ей ся ще се озова във трънаците...
|
Re: Ширин Шах от ASTERI на 07.07.2011 @ 23:57:58 (Профил | Изпрати бележка) | По пясъчния бряг на този свят,
обвита в дивните мъгли на мрака,
с корона истинска, от старо злато
и две зеници, винаги разплакани...
живеела девойка с име Шах,
с ресници, нежни като бриз печален,
с кармени устни. А в душата - прах,
от тежките окови изначални,
притегнали девичите ръце, з
абити по скалата на палата,
където мъничкото и сърце
пленил бил Княза чер на тъмнината.
Посрещала зората всеки ден
и чудните лъчи като милувка
лекували ранената и тлен,
а залеза приспивал я с целувка.
И щом затваряла очи в нощта
морето я обвивало с вълнички
и я понасяло над пустошта
като незрима, малка, волна птичка.
Тогава литвала към своя дом,
където нейните сестри красиви
живеели в света на гномите,
на елфите и самодивите -
невидима една гора,
непроходима за човешка съпка.
И там, от малка брезова кора
отпивала едничка глътка
живителен, прохладен ел
и се завръщала в света на Княза,
където тегнели тъга и жмел,
ненавист, и лъжа, омраза.
Събирала сълзите си в една,
дарена от морето раковина
и после се превръщала в жена,
а чистите сълзи - в пенливо вино.
Разпускала коси и в рокля бяла
от нежните мъгли на планината
до тъмния си Княз до здрач седяла
с ръце, окървавени от камата му.
Приемала безгласно всяка жертва
и всеки вой на черната му същност.
И пеела... последната си клетва,
в която е забравила завръщане.
От най - незнайни царства по света
пристигали крале да я спасяват.
Дори и от вълшебната гора
един прекрасен принц я навестявал
и молил да взриви света и лош
и да я отведе в дома им чуден
където пак в богатство и разкош
да си царуват без измами лунни.
А тя седяла, все така сама и
окована в своето местенце
и тихо се усмихвала: "Нима...
не виждат как от звяр в едно момченце
макар и бавно, се превръща той...
нима не я дочуват... любовта ми... "
Но само земноморския порой
и вярвал. И оставал с нея... само.
И минали безкрайни векове.
Отишли си земята и морето.
Отишли си онези викове
които и раздирали небето.
Завинаги отишъл си света
с оковите и нищетата.
А на брега... тъй мъничка следа
показва пътя им, към светлината.
Защото в нейното охлузено сърце
за принцовете място няма.
Защото истински са само две ръце
познали болка, нищета, измама.
Защото който мрака е познал
единствен той ще види избавление,
и който е в страдание живял,
единствен той достига просветление.
Здравей, Маги! Много ми хареса! Дано не се обидиш, но аз го прочетох така:)
Много, много поздрави! |
Re: Ширин Шах от rumpel на 08.07.2011 @ 06:33:15 (Профил | Изпрати бележка) | Много, много поетично и приказно! Поздрав, Маги! |
Re: Ширин Шах от mamasha на 08.07.2011 @ 16:19:30 (Профил | Изпрати бележка) | Приказка за ума и сърцето! Благодаря ти, Тайничке - беше истинска наслада да я прочета. Не само защото е една светла и топла песен за любовта, но и защото авторът и владее силата и красотата на словото и умее да влиза в душите!
Поздрави!!! |
Re: Ширин Шах от vladun (valdividenov@abv.bg) на 11.07.2011 @ 23:42:14 (Профил | Изпрати бележка) | Приказка в стихове - само ти можеш толкова хубаво да я напишеш:) |
Re: Ширин Шах от elsion (negesta@gmail.com) на 12.07.2011 @ 14:26:23 (Профил | Изпрати бележка) | Може да е като вълшебна приказка, но за мен е толкова дълбоко психологична... По-често хората се борят с Княза чер, в себе си или в другите, без дори да допуснат, че пътят към светлината може да бъде съвсем друг, а именно - противоположния. |
Re: Ширин Шах от verysmallanimal на 14.07.2011 @ 17:27:50 (Профил | Изпрати бележка) | Sqjalyavam, che ASTERI me izprevari s prepodredbata :):)
Neveroyatno krasivo! |
| |