Изгубих те, мой рай
отдавна
в друг живот
остава ми все още
неизмит напълно
образ
все по-втвърдяващ се
това кой е създал?
кой е осъдил истината да умира?
разбира се сам аз
под бремето на своите желания
изгубих те
навеки
а сега остава театъра
във който всеки лъже другия
с лицето си
и оцелява
радвайки се
на избледняващия рай
и благодаря
че не тая надежди
утопии
за нещо след това
и даже моля
да осъзная
какъв ад
е това там