автор: BoboVdolov

(почти басня)

В една прекрасна нощ
с приятеля ми двама
попаднахме във плен
на племето "вигвама".
Завързаха с лиан
приятеля и мене,
приготвиха казан,
разбрах тогаз - ще мреме!
"Кураж, недей ревà!" -
извиках на другаря,
а скоро след това
пристигна главатаря.
Примлясна със език,
със поглед ни опипа,
накрай с доволен вид
изискано запита:
"Предлагам ви меню
със лук и магданоз,
но първо - антър ну -
един такъв въпрос:
За жалост или не
изядохме готвача
и трябва някой друг
да върши таз задача.
Та кой от вас желае
на служба да остане?
А другият да знае -
ще влезе във казана.
Но имайте предвид,
че ний сме джентълмени,
ядем човешки вид,
а не - овце презрени!"
Тогава с дрезгав вой
приятелят ми писна:
"Човекът тук е той,
във истинския смисъл!"
"Съгласен съм с това -
премисли главатаря
и кимна му с глава -
приготвяй го на скара."
- - -
Как мога да се сърдя,
той бе готвач изряден,
трогателно усърдно
бях сготвен и ...изяден.
__________________
* фр. : но между нас