автор: KazaKova

Клошарят поразбърка ми душата...
с тази среща преди зазоряване..
Опитвам се деня да изпреваря,
надбягвайки се в утрото със вятъра,
но кадърът с клошаря се повтаря .
Не свикна ли със срещата ни ранна? -
очакван миг в зората ненапудрена.
В очите ми нахално се разравя
да поразчисти звездните остатъци....
Оглежда се в зениците - толкоз ранна съм...
Тичам, някак си, да се избистря!
Посрещам погледа му, клепки свеждам
в очите ми отдавна не поглежда никой,
но той се взря с разбъркано спокойствие...
Разчете ли огньовете ми смирнати?
Клошарят само в очите ми прозря
оназ , различната, магичната, отминала...
Той всеки ден се рови и ново все открива,
днес с моите очи денят му се изпъстри.
Поглеждам в неговите, хващам се,
че просто нескрито му завиждам, истински
и проумявам, че се ненавиждам,
пилея се, и утре пак редя деня от вчера.
Но ровещите му ръце до лакти потопени
прибрат всички лунни болки от боклука
и някак утринта ми става чиста,
Зареждат ме очите на клошаря, будна съм,
в утринното си надбягвоне
пробуждане сама откривам, по-леко крача
въздушни стават стъпките ми,
прелива ритъмът в очакване
денят да се отвори по-различен...
Днес
различен ден
сама ще си направя....