автор: RockAround_theC_l_ock

1. Среднощни *кама сутри*н

Дали е спомен някакъв кошмарен,
дали „на яве” си е или сън;
дали ще трябва да съм благодарен,
че ме намери „скромен, непоквАрен”,
да ме използваш – като „чеп на пън”?

Погалиш ли ми, със петичките – ушите
и топките награбиш ли в ръце,
не разпореждай: „Давай и не питай!”,
не ми налагай непосилен ритъм,
забравила горкото ми сърце...

Забравяш, че изкарах два инсулта,
без капка мозък в другата глава
и го напъваш като катапулта,
безбожно го забиваш (Господ – чул та!...),
а дяволите воайорстват при това!...

Изнервени съседи, недоспали,
ми правят най-учтиви забележки:
„Отдавна тъй не бяхте се ..али (разбрали)!
„Че бива ли такива „хали-гали”?
„Че може ли така?... Не е човешко!”

Незнам нормалното „им” – докъде е...
Незнам човешкото „им” не-човешко...
Ала живота си, без секс не смея
дори да си представя, че живея...
Ела, Любов...
Ти, в секса – нямаш грешка!

>>>>>
2. Набръчках се от *черен смях*

Усещам вече, как съм остарял –
от доктори ми е дошло до гуша!
Те чудят се защо не съм умрял,
а аз се нервя – още, че ги слушам.

Кардиоложката грижливо ме следи,
да го не вдигам (кръвното налягане)!
Не знае как опушени гърди
пъхтят след секс, като след дълго бягане.

От хапчета натъпкан „кат’ дюшек”,
незнам слабея или дебелея...
Едно е сигурно – „той” става все по-мек,
и все по-трудно сещам се къде е...

От старост, от нерадост ли – не знам,
но мацките, все голи ги сънувам...
Те нещо казват, ала срам – не срам,
какво – не знам, че вече недочувам.

Усещам, че либидото – не е наред;
че всичко вече – лази ми по нервите,
че няма секс, без вдигнат самолет...
Май време ми е, да нахраня червите.

>>>>>
3. Епилог: „Мома и юнак...”

Зора – зори
мома – мори
юнак –
само пъшка...

Мома – гори,
юнак – дори
няма
„сила мъжка”!

ЛюбИ, моме –
Моме, любИ
юнак –
нека пъшка...

Здраво люби,
че да не би
юнак
да изкръшка!


Бой..Боев
05.07.2011