автор: desert_inrose

пустиня в роза
(не розата пустинна)
ме очаква
да остана в нея за четиридесет дни
и единствено възможното да преизмоля –
заветната съдба да ме постигне –
тази чаша
да успее да не ме отмине...

пустиня в роза...
но днес роза сред пустиня
ме владее
с жаждата на жилаво стебло
до изнемога
в допира на пясък свилен
дом копнее
корен плитък и вдълбан с резките на длето

пустиня в роза...
там валежите ще бъдат капки росни
преди да ги погълне мараня
а дните – съкровена проза
ще се прераждат по-наяве и по-жарки нощем
изречени след четиридесет слова