автор: meiia

Познавах птиците ти, разлетели булеварда,
ръката ти ме приютила в джоб от тебе топъл.
Различния ти силует. И твоята хералдика...
Неподозираните очертания на страст и вопъл.

Познавах oсветеното небе на оголяла есен,
което се оказа наше безграничнo стръмно
за възкресения. А ти го приближаваш с песен
от ноти тишина, призвана в мен да гръмне.

Познавах паузите ти след думите нечути
в телца на пясъчни часовници от мен укрити,
разсипващи страха ми в песъчливите минути
с брояча на тъгата ти и артистичния му ритъм.

Познавах вечността ти, жеста й и аромата -
трептения на разноцветната й босонога диря
в сърцето ти, в ума, в усещането за нещата.
И ветровете ти, които сън умеят да изсвирят.

Познавах твърдостта ти с погледа й ласкав,
подобно фотограф за миг до ирис ме затваря
в бадем, в парченце шоколад и в дъх на праскова
с боязънта с душата ми душата ти да разговаря.

Познавах профила на гордата ти митология,
накъсана на страници, с които после да гадая
истина, любов, съдба и милостива демагогия.
Познавах липсата по теб. И чудото да те позная.