Тази нощ ще те чакам по усет,
ще разтворя прашният тефтер на сърцето си
и ще отменя всички насрочени аутопсии
за да мога да съм само твой.
Ще прикова вълнението си с въжетата на моето очакване,
и пулсът ми ще стане ритъм
с който старателно ще отброявам минутите прекарани с теб.
Накрая ти ще си отидеш,
а аз ще напиша поредната не изпята песен
родена от незнанието ми да те задържа до себе си.
Представяш ли си колко пъти съм те пожелавал,
след като вече нямам тишина във себе си...