автор: Alexius_Theophorus

Във време старо, във време забравено...
Малко след Потопа, преди Вавилон..
Живеел син проклет, неблагодарен...
Син който не зачел баща си, Ной...
~~~
Не познавал Ной плода на лозата...
Изцедил, прекипял сока, и Ной пил и ял...
Ала от тази напитка непозната –
разголен на земята се прострял...

Лежал безпомощно бащата,
когато вътре влазъл Хам –
и, о, без свян, и без признателност –
на баща си тогаз се присмял...

Вън излязал и братята срещнал –
достохвалните Сим и Яфет.
С’смях безобразен Хам им разказал
за свойта постъпка без чест...

Притеснени, смутени, угрижени,
се притекли блажените братя..
Ала заднишком в шатрата влезли –
и със дреха покрили бащата.

Когато в утрото Ной се опомнил,
със синовете щом се видял -
разбрал за таз постъпка нечувана -
за позорното дело на Хам.

Покрусил се Ной до дън душата,
неверния Хам той проклел:
Роб да бъдеш довеки у братя си,
а пък те да владеят на тебе!
~~~
И тъй, внимавайте, любезни –
как се отнасяте със своето семейство!
За да не би кат’ Хамовото семе
роби да бъдете, и жертви на злодейство!