автор: ANTARAH

Един ден седяхме край пътя за Луксор, точно на разклона от който се отделяше златистата нишка свързваща Фаюм с Реката.
От разстоянието, на което се намирахме можехме да разглеждаме добре преминаващите кервани. Упорито и монотонно крачещите камили с кафяво-бежавите си кичури по главите, коремите и опашките, полюшващи се в синхрон със стъпките им. Кандилкащите се неестествено на гърбовете им хора, увити в своите бурнуси. Поклащащите се над хълбоците на животните денкове и торби с товари, предназначени за други хора от други места. Кози мехове безценна вода, наметнати с бели платнища. И над всичките тях – безбрежният океан от лазурно синьо небе, бездънно и вечно. И Слънцето – господар и повелител на пустинята!
Учителя Антарах посочи към отминаващата флотилия хора и животни:
- Замислял ли се какво е необходимо да носи човек, за да оцелее в пясъците. И не само ден, и не само веднъж. А отново и отново!
- Първото, което ми идва на ум са водата и храната.
- Да, те са задължителни. Но има още две неща, без които бедуините не тръгват на път. Едното е приятел, на когото могат да разчитат и с когото могат да разговарят през монотонните дни и хладните нощи. Защото много самотници са влизали в пясъците разумни, а са напускали пустинята безумни. Има легенда, че сред пустинята бродят духовете на загиналите пътници, носени на крилете на странни ветрове. Обикалят и търсят самотници. Когато открият такъв, нощно време спират край него, чакат да заспи и влизат в душата му с дъха. После напускат тялото с издишания въздух и отнасят разума му. Тези духове бедуините наричат „бродници”.
- Разбирам, Учителю. А какво е четвъртото нещо, което задължително носят пътниците в пустинята?
- Виждаш ли черните платнени торби, окачени на самарите на камилите?
- Да.
- Там, в тях е четвъртият предмет, четвъртият най-важен товар. Това е сабак! Най-обикновена почва!
- Пръст ли? И защо?...
- Питал ли си се някога как оцеляват оазисите сред пустинята? Та нали пясъците постоянно настъпва и се опитват да заличат растения и животни, хора и пътища. Какво спира разрухата в разпръснатата човешка жар сред пустинята? Тези шепи пръст позволяват да оцелеем навътре сред дюните! Бедуините винаги носят торбичка сабак от наносите на Великата река и ги изсипват някъде по пътя си. Защото знаят че за да оцелеят един ден в пустинята им трябва вода, за да оцелеят седмица – храна. За да оцелеят до края на пътуването си – приятел. Но за да се върнат обратно им трябва шепа пръст!...