автор: Alexius_Theophorus

Да знайте, братя, колко сладостно
ухание напевно гали ми душата!
И леко как ми става, радостно!
И без да знам как, се пренасям в Небесата!

Ухание на език арабски!
Розово-източно, цъфтливо и звълниво!
Език що смятаме го за дивашки!
Ала не всичко там е нечестиво!

Сред водопад от мъжки гласове -
звучащи, като тръби йерихонски!
Промъква се и се извисява -
глас женски и по-нежен от псаломски!

О, таз жена невиждана, восточна!
Ах, тя умее със гласа си да милува!
Забравяш дали ден е, или нощ е?
Небесна светлина в душата ти нахлува!

И без да зна`йш езика, думите да разпознаваш!
По начин неизказан, свише!
Посланието чуждоземно разпознаваш!
И с`страх разкриваш истината!

"Солта сте вие на света, о християни!
Не се обезсолявайте, недейте!
Инак потъпкани ще сте ... и поругани!
От легионите на мрака, тук вилнеещи..."

Уви, Христе, това е наш`та орисия...
Поробени и поругани, в люти рани..
Дори да слушам ал Ортодоксия,
непостижим стои Законът Ти Преславен!