автор: Alexius_Theophorus

Един човек, ах, има на земята,
що притежава към сърцето ти ключето!
Със който опознаваш небесата!
На който никога не ще забравиш ти лицето!

Любима, се нарича тя!
Ти мъж си й, а тя жена!
За нея даже кръв ти би пролял!
А тя за тебе - все най-ценно на света!

~~~

Любов със дъх на поклонение
към теб, прекрасната любима!
И любене с нестихващо вълнение!
Намираш сякаш Райската градина!

Очите й като череши светят!
Лице сияй по-хубаво от злато!
И погледа й всякак те усеща!
Ах, устните й - нар разхапан!

Ах, любя те, любима, о сладкосърдечна!
Не зная откъде си, но в очи ти щом погледна -
ах, мигом се пренасям надалече!
Отвеждаш ме в страна вълшебна!

О, тез ръце - тъй нежни, със невинност завладяващи!
О, как да ги изследвам, как да стигна -
до ямките им, тайни, упояващи!
О, тоз вълшебен мъх, кога поникна?

Не крий от мен, любима, неуверена!
Не, не стаявай помисли си цветни!
Любима, ти си ми доверена!
Открий ми, да чета направо от сърцето!

Ах, тез прекрасни ти бедра!
Тъй плавно слизащи от женски ти извивки!
Ах, там, там искам да се свра!
Стисни ме, задуши ме под завивката!

Подпри, любима неизказана,
главата си на мойто рамо!
Дори да си тревожна, страдна -
знай - всичко ще преминем заедно!

Ах, в пазвата ти скрите ти тайни!
Гърди ти, срамежливи, нежни, страстни!
Там, само там, аз искам да се гмурна!
Да ги притисна, да отпия, и да се отпусна!

Потрай, любима, тъмнина да падне!
Стаено да полегнем в ложата!
Тогава, ах, тогава ще ми паднеш!
И с огнен жар ще ти запаля кожата!

Аз зная там, де нектар се събира!
Във цветето ти, огнено и росно!
Там мойто жило медоносно ще завирам!
И ще изригнем, ще примрем, безсмъртно вкопчени!

~~~

Един е предобрият Бог на небесата -
и ангелите, покрай Него!
Но знай, не си оставен на земята!
Определен е ангел и за тебе!

Ангел във плът, и със душа копнееща!
Пракрасна ти любима, знай, това е!
Не си достатъчен, нито осъществен без нея!
Люби, почитай я, сърце си й отдавай!