автор: BoboVdolov

Едно приятелство може да възникне съвсем неочаквано.
Внезапно Седми номер от отбора на кремавогълъбовите срещна Девятката на пепитените.
- Удивително! - призна Седми. - Ни най-малко не се надявах тъкмо вас да зърна.
- О, - засмя се Девятката - аз играя на широк периметър, както се казва. Не бих искал да разкривам тактическата ни схема, но тя е "дубъл-ве-ем", с много движение, преливане... Игровата ни концепция е такава.
- Аз игнорирам теорията - сподели Седми, - но съм останал с впечатлението, че ние се придържаме към схемата "четири-три-три" или може би "пет за шест". Апропо, как сте?
- Благодаря, добре. А вие?
- Благодаря, също.
- Чух, че завършвате ВИТИЗ. Навярно сте щастлив?
- Грешите, аз съм в Археологическия. Така се случи. А метачът ни е в театралното.
- Метачът?
- Либерото, искам да кажа, тоест свободният бранител. Ако се нуждаете от протекции, той може би...
- Благодаря ви, но не виждам смисъл. Моят натюрел е съвсем друг. Обичам природата и вероятно след време ще се оттегля в лоното й. Водят ме стрелочник на една кокетна гаричка. Вила строя там. Ех, природата... - самовгълби се Девятката.
- Вие сте човек с поетическо съдържание.
- Ласкаете ме. Наистина, публикувах някои стихове в периодичния печат, но това беше, когато се бяхме скарали с жена ми. Нали знаете, яцит индигнацио ворсум, тоест негодуванието пише стиховете. Вече не пиша.
- Някакви проблеми, може би?
- Никакви проблеми. Жената беше назначена за началник на същата гара и следва вече второ висше - тя пък се е вманиачила на тази тема. И все пак...
- Но тогава що терзае те, приятелю?
- Виждаш ли, както е и при датския принц - и аз не знам какво ме терзае. Уж всичко ми е наред - титуляр съм, задоволявам си потребностите всецяло, в чужбина редовно ходя и все пак...Понякога мечтая да съм се родил гладиатор и да извикам: "салве, Цезар, моритури те салутант!"
- Анахронизъм - голямата секира вече не играе. С тези жълти и червени картони ще я докарат до застой във футболното майсторство. Но, ювенес дум сумус, по-важното е човек да си задоволява потребностите.
- М-да-а... - алиенира се в мисъл Девятката.
- Слушай, приятелю, тази тема трябва някой път да я продължим. Зная едно чудестно ресторантче.
- С удоволствие.
- Радвам се, че си съгласен. А сега, извини ме, но трябва да напредна с топката и да подам перспективен пас на съотборниците си - игровата ни концепция е да се освобождаваме бързо от нея.
- Бон шанс, приятелю. За сведение, нашият вратар е слаб на ниските топки, бий долу.
- За бога, нямам намерение да вкарвам гол. Тактическият ни план е да завършим този мач наравно.

1977 г.