Един художник тъй ме нарисува:
с очи от пламък и коси от лед.
Вместо сърце - паве във мен постави.
А иначе красива съм на глед.
В очите ми погледнеш ли, топиш се.
Те обещават хиляди неща.
В сърцето ми се блъскаш и трошиш се -
то заповядва да съм все сама.