автор: BoboVdolov

Ето че пак се задава краят на седмицата, а почивният ден е най-подходящото време за забавни четива.
Затова, макар и темата да е вече експлоатирана, бихме могли отново да обърнем към забавното четиво - къде с повече, къде с по-малко внимание - според настроението. И тъй, Григорoв стана шеф на ЦМНКК "Кродърмък" - експортна централа, манипулираща с нещавени крокодилски кожи. Придвижвайки се по коридорите, в посока на височайшото си кресло, той кихна (прищявка на съдбата). Насреща му идваше някакъв младок, под петдесетте, за разлика от Григорoв, който беше стара кримка. - Наздраве, Пешо! - откликна тутакси онзи. - Та ние не се познаваме, откъде знаете името ми? - запита вежливо Гр. - Хо-хо! Ние тука така си викаме, като гиламе по коридорите: "здрасти, Пешо!" Кудош, разбираш ли? И понеже забеляза смущение у събеседника си, потупа го окуражително: - Не се стряскай де, какво толкова, че самият завеждащ личен състав ти е казал "наздраве"? - Когато ми връчваха назначението, пропуснаха да ме информират, че ще работя с майтапчии - вдигна рамене Гр., после се легитимира, предизвика очаквания фурор, отиде в отдел "кадри", след това в развойната секция, взе със себе си тонове книжа, заключи се в кабинета си и функционира мисловно дълги часове. Може би трябваше да ви предупредя от самото начало, че ви запознавам с един особняк. Любимото му четиво беше "Пет хиляди български пословици и поговорки", любимото му занимание - да заповядва! Като изучи обстойно родословното дърво на централата, Гр. върна книжата по етапен ред, хвана дървото с две ръце и го раздруса. От клоните му изпопада, поединично и на групички, маса подплашен народ. Последен от всички се яви Завеждащия радиоуредбата. - Впрочем, защо не работи същата? - пожела да се осведоми Гр. - И аз не знам - отвърна с едва затаена скръб Зав. - Предишният Зав. комай също не знаеше. Не бих се учудил, ако се окаже конструктивен недостатък. Вероятно ще се наложи да направим рац. - Воленс-неволенс, - захвана някакъв цитат Гр. - обаче ще ви уволенс. - Другарю Гр., пардон, другарю Григорoв, закъде съм, ако ме уволните? Аз съм завършил Консерватория. В "Кродърмък" дойдох по разпределение, направо от майсторския клас на доцент Мимо Ходов, известно ли ви всичко това? Вижте тези ръце - показа изящни китки, завършващи с просто инкрустирани пръсти - нима те ще функционират в производството? - Бъркаш ме с председателя на благотворителното дружество - рече кротко Гр. - Мога да те насоча къде да се оплачеш, но това не променя нещата. И тъй, кога ще оправиш уредбата? - Още утре. - Тц. Още днес. И още нещо. Като излизаш, можеш да тряснеш вратата, без да се притесняваш. Следващият конфликт. - Вие знаете ли коя е тази жена? - попитаха го. - Зная само, че ще я глобя и то здравата. - Какво говорите??? Та това е другарката на Пешо - същият онзи, който навремето спаси "Кродърмък" от гибел!!! - Добре де, добре де. Защо тя, обаче, не бърше праха навсякъде? Не, ще взема все пак да я глобя. Жената изхлипа: - Аз съм с минимална заплата - и понечи да забърши с парцала за прах внезапно бликнала сълза. Оттам изпадна банкнота-двайсетачка. - Куче-влачи, какво е това? - полюбопитства Гр. - Какво - нищо не е това. Поизмих стълбищата на отсрещната кооперация и хората ми се отблагодариха материално... - пророни женицата. - Изказвам ти похвала заради старанието, при следващия подобен случай ще те накажа! - отсече йезуитът Гр. Така Григорoв заседна здраво, като кост в криво гърло, в централа "Кродърмък". Там настана непоносим микроклимат. Кръстословичка не можеш да зърнеш, "наздраве" на колежката си не смееш да кажеш, скрибуцането на собствената си пишуща машина едва успяваш да понасяш. Циментира, дяволът му, дисциплината. И какво постигна накрая със всичко това - едното нищо! Слушайте, слушайте. Накрая Григорoв принуди хората от развойната секция да докажат черно на бяло, че развой в крокодилското дело не може да има, тъй като крокодилите у нас били под ловна възбрана. И освен това били съвсем малко. Фактически в наличност имало само един, ползуван по съвместителство от Зоологическата градина и от бившата дирекция "Музика, театри, циркове". Поради доказана нерентабилност, централата (сякаш в ужасен сън!) беше закрита и тогава пострада маса народ... Другарят Григорoв излезе в пенсия - хак да му е - хората се трансформираха по други отрасли и ресори, но не е там работата, е-ех... Както и да е, да забравим неприятните мисли. Навън е пролет! Честита ви пролет, приятели! 1979 г.