автор: azz

Ако лицето ти е бяло като камък,
то значи светлината е излъгана
привидно беззащитно одеяло
плющи любовно, някъде под ъгъла
на веждите ми пали огън лятото
изнесено на гръб, просъскват жиците,
а кучетата душат самотата си
разгъвам безнадеждното събличане
върху плещите ти, като морава
изпъваме ръцете си до скъсване
вода не бликва, само сухи кладенци
като очи се цъклят върху пръстена
Заклещил в гърлото си
часовете ни като в бесило
и бялото на камъните и лицата ни.